В началото на демократичните промени в България, през 90-те години на миналия век, Даниел Динев прави първата си самостоятелна изложба. Още с първите си изяви Даниел Динев става известен както за публиката, така и за сериозни критици на изобразителното изкуство. „Живопистта на младияхудожник и стилът му разкриват качества, коитоиздават талант, много добра техника и особеноотношение към колорита“, казва в положителната си и красноречива оценката за художника, покойният изкуствовед Максимилиян Киров – изкуствовед, к-т на изкуствознанието, старши научен сътрудник. Той го подкрепя и насърчава да развие своя талант и да продължава с изявявите пред публика.

Личен живот

Даниел Динев е роден на 25.08.1965 година, живее и работи в София, България. Той има дългодишна връзка с любовта на живота си. 30 години, неразделно, прекарва с музата на живота си, която почива по
трагичен начин през септември 2018 година. От брака си с нея, имат дъщеря Мария, която завършва магистратура културна антропология в Софийски университет.

Даниел Динев споделя:

Пътят ми до тук е дълъг, изпълнен с много болка, разочарование, любов и щастие от допира ми с Изкуството. През всичките тези години бях подвластен на мисълта, че искам да създавам Изкуство, което да провокира мисълта на зрителя и да показва различни светове, да те накара да виждаш. Да виждаш невидимото, което ти диктува въображението и подсъзнанието, породени от смисъла да правиш това, което най-много желаеш – Изкуство.

От много време насам сбъдвам своята детска мечта – да се науча да нарисувам образите, които виждам чрез своите сънища и видения. Всичко това ми костваше много упорита работа в гонитба на своето творческо усъвършенстване. Поставях си сложни задачи, за да подобря и надградя техническите си умения като експериментирам с различни материали и рисувателни техники.

Водещата отправна точка за създаването на новите ми картини, отново са сънищата. В творчеството ми се преливат реални обекти в такива, продукт на моето въображение, родило се в безкрайната вселена на моите сънища.

Често се преплитат няколко свята, които въпреки  яразличната си природа, създават усещане за една хармонична цялост. Тази  всеобщност е облята от завесата на моето несъзнавано и е материализирана върху платната, така както си я спомням. Неслучайно, често се случва зрителите да видят нещо свое, което не е част от моя предварителен замисъл, но именно затова обожавам Изкуството – защото интерпретацията е безкрайна. Неизменен елемент от моето творчество е това усещане за вселенска отвъдност, която обаче не плаши със своите размери в тъмни тонове, а приютява с приятелския жест на красивите виолетово-сини нюанси, които ни оставя небето след дъжд, по време на изгрев или магичен залез. Усещането за сигурност е заложено в уюта на зеленеещата трева, по която стъпваме. Мъглявините, породени от тъгите в нашия живот, са приютени във вселенското сърце, а това ражда щастието в жълто от началото на всеки нов ден, към което се надявам картините да водят зрителя. Към това преливане на реално и отвъдно, земно и извънземно, природно и космическо, стихийно и хармонично се движат обектите, съставляващи моите сънни видения и описани от мен върху платната.

Ако искате да се запознаете с моя творчески път, можете да разгледате галериите в сайта ми.