Художник взема „Лица назаем” за изложба

Даниел Динев прави ретроспекция в галерия „Импресия Арт”

Даниел Динев се вдъхновява от природата, взема назаем лица от своето обкръжение и от нощните си съновидения, за да ги пречупи през себе си и да ги поднесе в много странни и нестандартни модернистични картини. Експозицията „Лица назаем”, която се откри в столичната галерия „Импресия Арт” (бул. „Васил Левски” 11), е шестата самостоятелна изява на автора и е своеобразна ретроспекция на творчеството му. Затова в нея са включени картини от 90-те години и съвсем нови, които позволяват да проследим как се е променял стилът му и цветовата гама в маслените му платна – от тъмни към все по-ярки и абстрактни. „С „Лица назаем” искаме да привлечем вниманието на младите. Да ги заинтригуваме и да ги научим да мислят”, казаха пред „Монитор” галеристката Лалка Иванова и авторът.

Онова, което посетителите ще видят в експозицията, стои малко настрана от общия художествен поток. Може би, защото Даниел Динев не е завършил академия и затова творбите му не носят щампите, които се налагат през последните години. Творчеството му е освободено от оковите на академичното образование и не подлежи на стилова квалификация. Също като сюрреалистите, той взема фрагменти от образи, за да ги хиперболизира и да ги постави в центъра на своята вселена. В други свои работи е по-близо до абстрактния модернизъм („След дългия сън – пробуждането”). Всичките платна носят отпечатъка на дълбоко емоционален творец, който дори „свободата” може да нарисува в картина.

Такава е например „Синята примка”. Като се вгледаш в нея, може да откриеш птица и други неща. „Тази творба е много важна за мен. Не съм спал две денонощия, докато я нарисувам. Мисля, че най-добре ми се получи като композиция и цвят. Птицата символизира свободния дух. Но дори и тя може да бъде впримчена в примка”, обяснява художникът. Един от любимите му образи е на рибата („Триединство”, „Смяна на местата – пренареждане”) – символ на безкрая, на морето. Цикълът „Фамилна разходка” издава неговата пристрастност съм семейството. Той се покланя на природата чрез поредицата „Есенен преход” и „Грозна птица”, в която показва, че и в грозното се съдържа нещо хубаво. Открояват се още еротичната „Обсебване в оранжево” и „Годината на коня”.

„Подобно на сюрреалистите, той претворява своите съновидения в картините си. Затова не
случаен е интересът му съм Салвадор Дали, а също към изявените имена в българското изобразително
изкуство – Жул Паскин и Жорж Папазов. Без да се влияе от тях, той е пристрастен към творчеството
им”, пише за него изкуствоведката Дочка Кисьова-Гогова.

 

МАРИАНА ЦВЕТКОВА
ВЕСТНИК МОНИТОР
08.03.2014